Zde se ale zastavíme, abychom doplnili trochu monografii p. P. Bogatyreva. Jak jsme z jejího obsahu shledali, autor přehlédl úplně Bulhary. A již ve slovníku10) H. Геровъ, РЬчникъ на блъгарскый языкъ, 1895—1904, II., 4., 152, „Полѣзникъ, с. м. Който полѣзва на Игнатъ или другъ нѣкой денъ ; похожникъ, спохожникъ." Dále, I. 2.172. „Игнатъ, 20. Декемврия ... По нѣкои мѣста срѣщж Св. Игнатъ пра-вять бъгный вечеръ. Който намѣри бабкж-тж въ боговицжтж, става на Игнажь-денъ рано, излиза изъ кжщи и пакъ ся връща, та влиза пръвь въ кжщи за да полѣзе кжщата добро. По други мѣста пакъ всяка кжща си има полѣзникъ, похожникъ, когото още отъ срѣщж Игната калѣсватъ да гы полѣзе, да гы споходи, и на утрѣнь-тж рано цѣлата кжща го чяка съ яденіе и пияніе. Като дойде полѣзникътъ въ двора, събира малко трѣскы, влиза въ кжщи, дѣто сѣда възъ трѣскыты, та гы мжти, за да излупяать прѣзъ тжіж година всичкыты кокощкы въ тжіж кжща добры и много пилета. Слѣдъ това сѣда съ крьстосаны кракасрѣщж огьня, рови жяравжтж съ пржтчка и благославя: кол-кото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, те-ленца, ждрѣбенца, прасенца, бибенца, пуйченца, бѣ-чица, a най вяче медъ и масло и бѣла пшеница на съвъ11) народъ и тогава го гощаватъ. Общѣ забѣлѣжять ко,й чюждъ e влѣзлъ най-напрѣдъ въ кжщи и каквото ся случи добро или зло прѣзъ го-динатж на кжщата, казватъ че отъ него гы e сполазило. Нѣкои пакъ ся заключятъ въ кжщи, непущать вжтрѣ никого, не ходять нидѣ и не даватъ да ся изнесе ничто изъ кящй навънъ."

Všimneme si dále zblízka velmi záslužné a známé sbírky bulharského učence Д. Мариновъ, Народна вѣра и религиозни народни оби-чаи v Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга 28. 1914. Přihlédneme-li k rejstříku, najdeme tam heslo полѣзникъ, o němž se mluví na str. 50, 116, 119, 123, 153, 154, 156, 157, 158, 159, 174, 271, 273, 275, neuvedené 278 a možná i jinde.

Z těchto míst, kromě teritoriálního rozšíření obřadu, je možno vytěžit -materiál i stran forem, obsahu a rozsahu tohoto obřadu u Bulharů. ,, . . . на Игнаждень (народната нова година) полазницитѣ" (ходяатъ, str. 50). „Полѣзникътъ на Игнаждень прѣди да влѣзне въ кжщи, ще отиде при дръвника и оть тамо ще земе щумка, съ която послѣ ще бърка въ огъня" (str. 119). ,,На Игнаждень полѣзникътъ, като влѣзне въ кжщи, ще сіьдне първомъ задъ вратата, за да лежатъ квачкитѣ на яйцата; за да сѣди въ кжщата щастието, плодородието прѣзъ годината. Послѣ това отива при огнището" (str. 116), ,,На Игнаждень, когато дойде полѣзникътъ, посрѣщатъ го съ ръшето, или протъкъ, въ което има просо, жито, ечмикъ, царевица или друга храна, що се сѣе въ полето и нивитѣ, и той сѣе това покрай огнището. Вѣрва се, че ще лежи на яйцата, додѣто ги измжти, и отъ яйцата нѣма да излезенито едно запрътъкъ" (str. 123). Jméno obřadu u Bulharů je полазникъ, полѣзникъ, полязникъ, палезникъ (?), сполезникъ, поод-няк, поожнякъ.